КАКВО Е СИГНАЛ?
„СИГНАЛ“ или „ПОДАВАНЕ НА СИГНАЛ“ – съгласно Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения, е устно или писмено предаване на информация за нарушения.
Кой може да подаде сигнал за нарушения?
Всяко физическо лице, което има основателна причина да вярва, че при или по повод изпълнение на своите трудови или служебни задължения, или в друг работен контекст, е придобило информация за извършени или потенциални бъдещи нарушения на българското законодателство или на актове на Европейския съюз, както и за прикриването на такива във, от и за организацията, за която работи или е работило, или за друга организация, в която то е, или е било в контакт, във връзка с работата си.
За какви нарушения можем да подадем сигнал?
- За нарушения на българското законодателство или актове на Европейския съюз в областта на:
- обществените поръчки;
- финансовите услуги, продукти и пазари и предотвратяване изпирането на пари и финансирането на тероризма;
- безопасността и съответствието на продуктите;
- безопасността на транспорта;
- опазването на околната среда;
- радиационната защита и ядрената безопасност;
- безопасността на храните и фуражите, здравето на животните и хуманното отношение към тях;
- общественото здраве;
- защитата на потребителите;
- защитата на неприкосновеността на личния живот и личните данни;
- сигурността на мрежите и информационните системи.
- Нарушения, засягащи финансовите интереси на ЕС, посочени в чл. 325 от ДФЕС (Договора за функциониране на Европейския съюз) и допълнително уточнени в съответните мерки на Съюза.
- Нарушения, свързани с вътрешния пазар на Европейския съюз, както е посочено в чл. 26, параграф 2 от ДФЕС, включително правилата на Европейския съюз относно конкуренцията и държавните помощи.
- Нарушения, свързани с действия, които нарушават корпоративното данъчно облагане, данъчни схеми или с договорености, чиято цел е да се получи данъчно предимство, което противоречи на предмета или на целта на приложимото право в областта на корпоративното данъчно облагане.
- Извършено престъпление от общ характер, за което сигнализиращият е узнал във връзка с извършване на своята работа или при изпълнение на служебните си задължения.
- Нарушения на българското законодателство в обастта на:
- Правилата за заплащане на дължими публични държавни и общински вземания;
- Трудовото законодателство;
- Законодателство, свързано с изпълнението на държавна служба.
За какви нарушения НЕ можем да подадем сигнал?
НЕ МОГАТ да бъдат подавани сигнали за нарушения, свързани с:
- правилата за възлагане на обществени поръчки в областта на отбраната и националната сигурност, когато те попадат в обхвата на чл. 346 от ДФЕС (Договора за функциониране на Европейския съюз);
- защита на класифицираната информация по смисъла от чл. 1 ал. 3 от Закона за защита на класифицираната информация;
- информация, станала известна на лица, упражняващи правна професия и за които съществува задължението по закон за опазване на професионална тайна;
- поверителността на здравната информация по смисъла на чл. 27 от Закона за здравето;
- тайната на съдебното съвещание;
- правилата на наказателното производство.
Кога подаваме сигнал?
Подаваме сигнал или публично оповестяваме информация, когато при изпълнение или по повод на трудовите си или служебни си задължения, или в друг работен контекст, сме били свидетели или ни е станала достояние информация за незаконни действия или бездействия, водещи до нарушения на Българското законодателство и актове на Европейския съюз в определени области, представляващи непосредствена или явна опасност за обществения интерес или съществува риск от възникване на щети, които не могат да бъдат отстранени.
Какви видове сигнали подаваме?
ПИСМЕНИ:
- поверителни – съдържат задължителни реквизити (лични данни);
- анонимни – няма възможност за образуване на производства.
УСТНИ:
- по телефон или по други системи за гласови съобщения (разговорът се записва и се изготвя пълен и точен протокол);
- чрез лична среща (насрочва се в рамките на 7 дни; на база споделената информация се изготвя пълен и точен протокол).
КАК ПОДАВАМЕ СИГНАЛ?
След взимане на информирано решение, на база на предоставена надеждна информация, подаваме сигнал чрез:
- Канал за вътрешно подаване на сигнали
- Канал за външно подаване на сигнали
- Публично оповестяване
Защо да предпочетем каналa за вътрешно подаване на сигнали?
- Сигналът за нередности се подава до лица, които реално могат да допринесат за ранно и ефективно отстраняване на рисковете за обществения интерес.
- Наличие на поверителност, свързана със самоличността на сигнализиращото лице.
- Защита на личните данни – при регистриране на сигнала и предприемането на последващи действия свързани с неговото проучване, респ. разследване, се гарантира, че обработката на личните данни, включително обмен и/или предаването им към компетентен орган, се извършва в съответствие с действащите нормативни актове за тяхна защита (РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2016/679 И ДИРЕКТИВА 2016/680).
- Защита на личните данни на трети лица, свързани със сигнализиращото лице или подаването на сигнала.
- Намаляват се негативните последици за организацията.
- Запазва се репутацията на организацията в публичното пространство.
- Заздравяване на връзката служител-работодател въз основа на проява на доверие и чувство за вътрешно убеждение, че съответния проблем може да бъде разрешен ефективно и ефикасно с възможно най-висока степен на поверителност.
Каква е процедурата при подаване на сигнал?
- Подава се сигнал за нарушения, в т.ч. и документация (под формата на приложения подкрепящи твърдението, ако има такава), чрез попълване на формуляр по образец. При подаване на устен сигнал, същият се документира чрез утвърдения формуляр по образец от служителя, отговарящ за получаването и разглеждането на сигналите, който предлага на лицето подало информацията да го подпише.
- Изпраща се потвърждeние за приемането на сигнала (до 7 дни от получаването му).
- Постъпилият сигнал се разглежда по отношение на неговата състоятелност и се проучва от упълномощено длъжностно лице, което има право:
- да поиска от сигнализиращият за нарушения да отстрани допуснатите нередности в получения сигнал в 7-дневен срок, с указания за поправка при пропуски свързани със задължителните реквизити или когато сигналът съдържа неверни или заблуждаващи твърдения за факти, като изрично се посочи отговорността, която сигнализиращото лице носи. В случай, че нередностите не бъдат отстранени в посочения срок, сигналът остава без разглеждане;
- при необходимост да изиска допълнителна информация във връзка с постъпилия сигнал, включително и от трети лица.
- Упълномощеното лице има задължението:
- да предостави ясна и леснодостъпна информация за наличните процедури за външно подаване на сигнали към компетентния национален орган (КЗЛД), а когато е уместно да пренасочи лицето към институции, органи, служби или агенции на Европейския съюз.
- да поддържа връзка с подателя, като опази в анонимност неговата самоличност, както и посочените в сигнала лични данни на трети лица, свързани с нарушението или такива, имащи връзка със сигнализиращото лице и с подаването на сигнала.
- да изслуша лицето, срещу което е подаден сигналът, или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените от него доказателства;
- да предостави на засегнатото лице всички събрани доказателства, както и да му даде възможност да направи възражение по тях в 7-дневен срок, при спазване на защитата на сигнализиращото лице;
- да предостави възможност на засегнатото лице да представи и посочи нови доказателства, които да бъдат събрани в хода на проверката.
- Проверката по сигнала се извършва в 2-месечен срок (надлежно се предприемат последващи действия във връзка с получения сигнал).
- В разумен срок се предоставя обратна информация – писмено становище за резултата от извършената проверка (не по-дълъг от 3 месеца след изпращане на потвърждение за получаването му).
Какво можем да очакваме при изпращането на сигнал за нарушения – последващи действия?
В случай, че изнесените в сигнала факти бъдат потвърдени:
- предприемат се конкретни мерки за преустановяване/предотвратяване на нарушението в случай на констатирано деяние или реална опасност от извършване на такова;
- сигнализиращото за нарушения лице се насочва към компетентния орган в лицето на Комисия за защита на личните данни, когато се засягат неговите права (защита неприкосновеността на личния живот и личните данни);
- препращане на сигнала до съответния орган за външно подаване на сигнали, когато е необходимо, за предприемане на действия по компетентност от негова страна (в 7-дневен срок от получаването му), за което предварително се уведомява сигнализиращото лице;
- при установяване на данни за извършено престъпление, сигналът и материалите се изпращат незабавно в прокуратурата;
- в случай че сигналът е подаден срещу работодателя на сигнализиращото лице, служителят, отговарящ за разглеждането на сигнала, насочва лицето към едновременно сигнализиране на органа за външно подаване на сигнали.
Преписката се прекратява:
- при липса на достатъчно данни за извършено нарушение или реална опасност за потенциално такова;
- когато нарушението, за което е подаден сигналът е маловажен случай и не е наложително предприемане на последващи действия;
- по повтарящ се сигнал, който не съдържа нова информация от съществено значение за нарушение, по отношение на което вече има приключила проверка, освен ако нови правни или фактически обстоятелства не дават основание за предприемане на последващи действия.
*При прекратена проверка, сигнализиращото лице, може да подаде сигнал до централния орган за външно подаване на сигнали (КЗЛД).
ПРАВО НА ЗАЩИТА! КОЙ Е ЗАЩИТЕН?
Какво ни гарантира вътрешната системата за подаване на сигнали?
- ЗАЩИТА, възпрепятствайки достъпа до подадения сигнал на неоправомощени лица от персонала.
- Режимът на поверителност ЗАПАЗВА САМОЛИЧНОСТТА и споделените лични данни, както на сигнализиращото лице, така и на всяко трето лице, посочено в сигнала и/или имащо отношение към неговото подаване.
- ПРАВО НА ЗАЩИТА на лицата подали сигнал за нарушения от ответни действия срещу тях, с цел отмъщение.
Кой има право на защита срещу ответни действия, целящи отмъщение?
Лицата имат право на защита от момента на подаване на сигнала или публично оповестяване на информация за нарушение.
- Защита се предоставя на физическо лице, което подава сигнал или публично оповестява информация за нарушение (във, за, от организацията), станала му известна в качеството му на:
- работник, служител, държавен служител или друго лице, което полага наемен труд, независимо от характера на работата, от начина на заплащане и от източника на финансиране;
- самоосигуряващо се (самонаето) лице – лице, което полага труд без трудово правоотношение и/или упражнява свободна професия и/или занаятчийска дейност;
- съдружник, акционер, едноличен собственик на капитал, както и лице, принадлежащо към административни, управленски, контролни и надзорни органи на търговско дружество, член на одитен комитет на предприятие;
- доброволец или стажант;
- лице, което работи за физическо или юридическо лице, негови подизпълнители и доставчици;
- кандидат за работа, участвал в конкурс или друга форма на подбор за постъпване на работа, по време на който му е станала известна информацията за нарушение.
- Защита се предоставя и на работници и служители, които са получи информация за нарушения в контекста на техните трудови или служебни правоотношения, но същите са прекратени към момента на подаване на сигнала или публичното му оповестяване.
- Защита се предоставя и на трети лица:
- лицата, които помагат на сигнализиращото лице в процеса на подаване на сигнал;
- лицата, които са свързани със сигнализиращото лице (колеги, роднини и др.) и които могат да бъдат подложени на ответни репресивни действия (с цел отмъщение в работен контекст) поради сигнализирането;
- юридически лица, в които сигнализиращото лице притежава дялово участие, за които работи или с които е свързано по друг начин в работен контекст.
Кои са задължителните условия, гарантиращи на сигнализиращото лице правото му на защита?
За да се гарантира на лицето сигнализиращо за нарушения правото му на защита от последващи ответни действия срещу него с цел отмъщение, следва да са спазени следните задължителни условия:
- Сигнализиращото лице да е имало основателна причина да счита, че подадената информация за посоченото нарушение в сигнала е била вярна към момента на подаването му, както и че тази информация се отнася до сигнали за нарушения, попадащи в обхвата на посочените области.
„ОСНОВАТЕЛНА ПРИЧИНА“ е налице, когато сигнализиращото лице разполага с информация, съдържаща конкретни данни за твърдяното нарушение, или за реална опасност такова да бъде извършено, както и място и период на извършването му, когато такова е извършено.
- Сигнализиращото лице да е подало сигнал, съгласно изискванията на Закона за защита на лицата подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения, а именно – чрез Системата за поверително подаване на сигнали (вътрешен канал), сезирана е Комисията за защита на личните данни (външен канал) или чрез публично оповестяване на информацията.
При спазване на горните две условия, право на защита имат и лицата, които директно подават сигнали за нарушения, попадащи в обхвата на посочените области, до институции, органи, служби или агенции на Европейския съюз.
Право на защита имат и лицата, които публично оповестяват информация за нарушения, при спазване горепосочените две условия, и в случай, че:
- по постъпилия сигнал не са били предприети съответните действия в законоустановените срокове;
- сигнализиращото лице има основания да счита, че нарушението може да представлява непосредствена или явна опасност за обществения интерес или съществува риск от щети, които не могат да бъдат отстранени (т.нар. необратими вреди);
- при външно подаване на сигнал съществува риск от ответни действия или има вероятност нарушението да не бъде ефективно разгледано, поради: опасност от укриване или унищожаване на доказателства; съмнение за наличие на споразумение между компетентния орган и извършителя на нарушението или съучастие на органа в нарушението; други специфични конкретни обстоятелства.
Право на защита имат и лицата, които анонимно са подали сигнал, но впоследствие са идентифицирани и са обект на ответни действия срещу тях, с цел отмъщение, когато са налице горепосочените две условия.
ВАЖНО: По анонимни сигнали не се образуват производства, както и по сигнали, отнасящи се до нарушения, извършени преди повече от две години.
Кои са мерките и процедурите за защита, с които лицата, подаващи сигнали за нарушения, могат да се ползват срещу ответни отмъстителни действия?
- Лицата сигнализиращи за нарушения, отговарящи на и съгласно законовите изисквания, имат право на изчерпателна, безплатна и леснодостъпна информация и съвети относно наличните процедури и мерки за тяхната защита срещу последващи ответни действия с цел отмъщение, както и относно правата на засегнатото лице, а именно:
- освобождаване от отговорност по отношение придобиването на информацията, изложена в сигнала, при условие, че достъпът до нея или самото ѝ придобиване не съставлява самостоятелно престъпление;
- освобождаване от отговорност за нарушаване на ограничения за разкриване на информация, предвидени с договор, законов, подзаконов или административен акт, както и за разкриване на търговска тайна, при условие, че има основателни причини да се счита, че подаването на сигнала или публичното му оповестяване е било необходимо за разкриване на нарушението;
- възможност от прекратяване на съдебно производство – при образувано производство във връзка с подадения или публично оповестен сигнал, сигнализиралото лице има право да поиска прекратяване на това производство, при условие, че има основателни причини да се счита, че подаването на сигнала или публичното му оповестяване е било необходимо за разкриване на нарушенията;
- вредите, понесени от сигнализиращото лице във връзка с подадения от него сигнал или изнесената публично информация, се считат за умишлено причинени от частноправни субекти, до доказване на противното.
- Ефективна помощ пред всеки съответен орган, свързан със защитата на лицата срещу ответни действия с цел отмъщение, включително удостоверяване на факта, че имат право на защита по Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения.
- Правна помощ по наказателни, граждански и административни дела, както и при международни спорове по граждански дела, свързани със защитата на сигнализиращото лице, във връзка с подадения от него сигнал или публично оповестена информация, в съответствие със Закона за правната помощ.
- Извънсъдебно решаване на трансгранични спорове чрез медиация съгласно Закона за медиацията.
- Сигнализиращото лице носи отговорност съгласно българското законодателство и правото на Съюза за действие или бездействие, което не е свързано с подаването на сигнала или не е необходимо за разкриване на нарушението.
- В случай на съдебен или административноправен процес, в който лице твърди, че е било обект на ответни действия с цел отмъщение трябва да бъде доказано, че тези действия са реакция именно на подаден от него сигнал. Не следва да се приема, че ответното действие е извършено като реакция на подаден от лицето сигнал, ако преценката на всички обстоятелства сочи, че за прилагането на мярката наложилото я лице има друго законно основание.
Какви действия е изрично забранено да бъдат предприемани като ответни, с цел отмъщение, спрямо лицата, сигнализиращи за нарушения?
Съгласно действащата нормативна уредба, забранява се всякаква форма на ответни действия, с цел отмъщение, спрямо лицата сигнализиращи за нарушения, узнали за тях в работен контекст, както и действия, поставящи ги в неблагоприятно положение, заплахи или опити за такива, включително под формата на:
- временно отстраняване, уволнение или прилагане на друго основание за прекратяване на правоотношението, по което лицето полага наемен труд;
- понижаване в длъжност или забавяне на повишение в длъжност;
- изменение на мястото или характера на работата, продължителността на работното време или намаляване на възнаграждението;
- отказ от осигуряване на обучение за поддържане и повишаване на професионалната квалификация на работниците и служителите;
- прилагане на имуществена и/или дисциплинарна отговорност, включително налагане на дисциплинарни наказания;
- принуда, отхвърляне, заплашване за предприемане на ответни действия или действия, изразени физически, словесно или по друг начин, които имат за цел накърняване на достойнството на лицето и създаване на враждебна професионална среда;
- пряка или непряка дискриминация, неравностойно или неблагоприятно третиране;
- отнемане на възможност за преминаване от срочен на постоянен трудов договор, когато работникът или служителят е имал оправдани законови очаквания да му бъде предложена постоянна работа;
- предсрочно прекратяване на срочен трудов договор или отказ от повторно сключване, когато такова е допустимо по закон;
- вреди, включително по отношение на репутацията на лицето, по-специално в социалните мрежи, или финансови загуби, включително загуба на бизнес и загуба на доход;
- включване в черен списък, изготвен въз основа на официално или неофициално споразумение в сектор или в отрасъл, което може да доведе до това, лицето да не може да постъпи на работа или да не може да достави стока или услуга в този сектор или отрасъл;
- предсрочно прекратяване или разваляне на договор за стоки или услуги, когато лицето е доставчик;
- прекратяване на лиценз или разрешение;
- насочване на лицето към извършване на медицински преглед.
В случай на нарушение на горепосочените забрани – сигнализиращото лице има право на обезщетение за претърпени имуществени вреди.
С какви права се ползва лицето, сочено за извършител на нарушението?
- Ползва се в пълна степен от правото си на защита и на справедлив процес, както и от презумпцията за невиновност, включително да бъде изслушано, и от правото си на достъп до касаещите го документи;
- Има право на обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, когато се установи, че лицето сигнализиращо за нарушения, съзнателно е подало сигнал с невярна информация, както и когато, според обстоятелствата, е било длъжно да предположи, че информацията е невярна.
